Законът за наследството (ЗН) установява два вида наследяване: по закон и по завещание. В първия случай към наследяване се призовават близките на наследодателя. В зависимост от родствената връзка с починалото лице, ЗН дава определен ред, по който се призовават наследниците, като всеки предходен ред наследници изключва призоваването към наследяване на следващия ред.

При наследяването по завещание наследственото имущество се получава от лицата, които завещателят е посочил в завещателния акт.

Всяко лице, навършило осемнадесет години, което не е поставено под запрещение, може чрез завещание да се разпорежда свободно и неограничено със своето имущество за след смъртта си. (чл. 13 ЗН). Законът за наследството обаче поставя определени граници на тази свобода, като установява, че определен кръг от наследниците на едно лице имат право на т. нар. запазена част от имуществото на своя наследодател. Последният не може със завещателни разпореждания или дарения да накърнява тази част като я намалява (чл. 28 ЗН).

Завещанието е едностранен и безвъзмезден акт – израз на волята на едно лице, действало разумно и самостоятелно при разпореждане в полза на друго лице  с цялото си имущество или с части от него за след смъртта си.

Завещанието може да бъде отменено от самия завещател изрично или мълчаливо чрез съставяне на ново завещание.

Завещателното разпореждане, може да бъде в полза както на близки родственици – в кръга на наследниците по закон, така и в полза на трети физически лица,  държавата, общините, както и юридически лица. Единственото условие е към момента на откриване на наследството тези лица да съществуват и да могат да придобиват права, задължения, както и наследство. В случаите, когато наследодателят се е разпоредил със завещание в полза на наследници по закон, те получават завещаното им имущество, заедно с дела, предвиден за тях по силата на закона. В случаите, когато завещателният акт накърнява запазената част на наследниците по закон, същата може да бъде възстановена в размера по чл.29  и по реда, установен в чл.30-37 ЗН

Завещателното разпореждане може да се отнася до цялото имущество, дробна част от него или до определено имущество. Тези разпореждания, които се отнасят до цялото имущество или до дробна част от него, са общи и придават на лицето, в чиято полза са направени, качеството наследник (чл. 16 ЗН). Наследникът в този случай наследява цялото имущество (дробна част от него), разбирано като съвкупност от имуществени права и задължения, които не се прекратяват със смъртта на завещателя.

Тези разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават на лицето, в чиято полза са направени, качеството на заветник.

Важно е да се има в предвид, че ако при откриване на наследство завещателят не е собственик на вещта, която завещава, заветът ще бъде недействителен (чл. 19 ЗН).

Завещателните разпореждания могат да бъдат направени и под условие или тежест (чл. 17 ЗН). Всяко лице, което има интерес, може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести (чл. 18 ЗН). Неизпълнението им обаче не влече със себе си и унищожаването на завещателното разпореждане.

Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя. (чл. 20 ЗН). Завещателят обаче може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, ако наследникът или заветникът почине преди него, откаже се или е недостоен да наследява (чл. 3 ЗН). Завещателят не може да задължи наследника да запази и да предаде на трето лице след своята смърт изцяло или отчасти полученото от завещателя наследство.

Наследникът по закон, а също и по завещание, който се е отказал от наследството, има право да получи направения в негова полза завет. Отказът от наследство не означава същевременно и отказ от завет. Възможен е обаче изричен отказ от завет.

Завещанието може да бъде нотариално и саморъчно (чл. 23 ЗН).

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели (чл. 24 ЗН). Завещателят сам изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва така, както е изявена. Нотариусът прочита на глас завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите и отбелязва изпълнението на тези формални действия в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. Завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса

Саморъчното завещание трябва да бъде написано саморъчно от самия завещател. Съдържанието на завещанието трябва да включва на кого и какво е завещано. То трябва да съдържа датата, на която съставено, и да е подписано от завещателя (чл. 25 ЗН).  Важно условие за действителността на завещанието е, че подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания и след датата. Саморъчното завещание може да се пази от самия завещател или да бъде предадено за пазене на нотариус, на лицето в чиято полза е направено или на трето лице. В случай, че е депозирано за съхранение при нотариус, същият е длъжен да уведоми за приетото завещание Агенция по вписванията. Агенция по вписванията получава и регистрира информация за името и ЕГН на завещателя и кой нотариус съхранява завещанието, не и информация за текста на самото завещание.

Саморъчното завещание е по лесният и финансово достъпен начин за завещателно разпореждане. То може да бъде съставено по всяко време, на всякакъв език и лесно може да се отмени със следващо завещание. То е конфиденциално –  не е необходимо завещателят да афишира намеренията си пред трети лица. За изготвянето му не е необходимо лицето да се снабдява с каквито и да било документи, които са необходими при друг вид разпоредителни сделки.

Съществуват специфични императивни изисквания към формата и съдържанието на завещанието. Част от тези изисквания са пояснени от съдебната практика на ВКС, постановявана през годините по повод подобни спорове за действителността на завещателните актове. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на завещателното разпореждане. Често начинът, по който завещаното имущество е описано, както и способността му да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, също водят до проблеми с действителността на завещанието.

Недостатъчната правна култура на гражданите и практиката да се спестяват разходите за правна помощ от адвокат стават честа причина за успешното оспорване на действителността на завещанията. Завещание, което не е съставено според изискванията на закона не произвежда действие.

Адвокат Виктор Ценов

Ако желаете да разгледаме вашият казус и да получите правна консултация моля свържете се с кантората, чрез  формата за контакт или като запазите час за консултация на тел. 0890 160 999